КАЛИ, КОЛЕДНАТА ГЪСЕНИЦА
Имало едно време, в едно място, наречено Витлеем, гъсеница име на Кали. Тя беше добра гъсеница, която правеше всичко възможно, за да избегне неприятности. Това е трудно за нея, обаче, тъй като често правеше лош избор.
Един ден, докато търсеше храна да яде, младата гъсеница реши да се изкачи до върха на един хълм. Когато пристигна на върха, тя забелязала, че има голяма пещера, заобиколена от много скали. Кали била ентусиазирана за проучване. Не беше сигурна дали е добра идея да се изкачи в тъмната пещера, но реши да влезе за всеки случай.
Веднъж влезла в пещерата, Кали започна да се чувства много студено и сама. Тя е нервна, защото никога не е била на място, толкова тъмно и самотно преди. Бързо, тя решава да се обърне и да излезе отново. За съжаление, малката гъсеницата падна на няколко камъка и не можеше да си спомни пътя си. Дали да завие наляво или надясно? Кали не знаеше!
След като се загубила в пещерата за много дълго време, Кали мислеше, че никога няма да бъде в състояние да се измъкне. Загубена в тъмнината си каза: "Иска ми се никога да не бях влизала в тази страшна пещера". Кали усетила страх, защото не знаела какво да прави.
Била на път да се откаже от надеждата, тъй като Кали си мислела,че никой никога няма да я намери. В този момент, тя чу звуците на магарета, крави и овце. Тези звуци я зарадвали, вече не се чувствала толкова самотна.
Било студено и ветровито, зимна нощ във Витлеем, така че овчарите решили да доведат животните вътре в пещерата, за да спят. След като мъжете влезли със своите свещи, Кали можела да види, че пещерата е много голяма. В голямата пещера, мъжете сложили купчини слама за животните, които да използват за топли легла. Подобно на другите животни, гъсеницата заспала след дългия ден. Скоро всеки спял дълбоко.
На сутринта овчарите събудили животните и бързо напуснали пещерата. Когато, Кали се събудила, те вече били си отишли. Животните и овчарите напуснали рано, за да се насладят на топлината на сутрешното слънце. "Какво ще правя сега?", казала Кали. Тя имала чувството, че ще трябва да прекара остатъка от живота си вътре на това място.
Скоро мъжете се върнали за подслон на своите животни от зимната нощ. Кали се чувствала по-добре, че имало и други в пещерата с нея, но тя извикала знаейки, че никога няма да може да напусне такава голяма пещера. Дори, ако животните са все още тук, краката й били твърде къси, за да последва хора и животни от тази тъмнина.
Точно когато самосъжалявала себе си, нещо по-различно се случило. Един мъж на име Иосиф влезал в пещерата. Той започнал да подготовя легло от слама, но не за животно. Това легло било за жена му, Мария, която можела да има своето бебе.
Гъсеницата изгледала с интерес, тъй като Mария държала новороденото си момченце, когото тя нарекла Исус. Това дете е изпълнено със светлина и любов. Когато Кали погледнала Исус, тя не била толкова самотна или страхлива.
Същата нощ, други пастири влезли в пещерата и започнали да пеят песни за бебето Исус. Пещерата, която някога е била тъмна, сега се изпълнила с лека светлина, на всички им станало мирно и щастливо. Скоро трима мъдри мъже дошли да предлагат своите коледни подаръци на бебето Исус. Те му дарили злато, ливан и смирна.
Кали била изпълнена с почуда и благоговение за бебето, което донесло толкова много щастие на всички, които дошли да го посетят. И все пак била тъжна, че нямала дар да предложи на бебето Исус. Тя си помислила: "Аз съм просто една самотна гъсеница, която се изгуби вътре в тази пещера, какъв подарък мога да дам на бебето, което ни даде светлина?" Тя си помислила, и си мислила, и си помислила още малко.
"Аз знам!" Казала Кали. Тя била развълнувана за дара, който ще даде на Исус. Тя решила да се завие като коледен подарък. Тя внимателно изработила пашкул и се прикрепила от вътрешната страна на опаковката. През цялото време, Кали можела да мисли само за това, как иска да даде своя подарък за Исус.
След кратък период от време, Кали излезла от пашкула. След това тя открила чудото на Коледа. Вече не била самотна гъсеница в капан вътре в една пещера. Тя била ново създание, пеперуда с прекрасен чифт криле във форма на сърце.
Както Кали излетя от тъмнината към светлината, усмивката била на лицето й. Тя знаела, че е направила правилния избор и че Исус е бил щастлив с подаръка й. Всеки път, когато една пеперуда лети във въздуха, ние си напомняме да дадем сърцето си на Исус.
Край